В последно време всички виждаме последиците ог глобалното затопляне. Излизат книги, организират се кампании за разделно събиране на отпадъците, политици се правят на загрижени. От нас – потребителите, се иска да си мислим, че правим нещо полезно, когато изхвърляме хартиените си отпадъци в съответния контейнер.
Да, ама не.
Едва ли това е решението. Никога няма да постигнем успехи в борбата за опазване на околната среда, докато законите не станат по-сурови с производителите
И докато ние, потребителите не започнем д бъдем по-отговорни. Не за това, какво и къде изхвърляме, а какво купуваме.
Защо като потребители купуваме пластмасовите бутилки на Кока-Кола и разните други безалкохолни? Какво им имаше на стъклените бутилки? Защо производителите не поемат изцяло преработката на тези отпадъци?
Защо ли трябва да си купуваме бира в стъклени – за еднократна употреба – бутилки от по 0.330 L? Има ги много такива – и на Леденика, и на Tuborg…
Защо се оставяме пак да ни объркат логиката – не е задължение на потребителя да рециклира, а на производителя! Винаги, ама винаги загриженото правителството може да въведе екологична такса от 50 стотинки за пластмасова бутилка и от левче за алумиево “кенче”. И да накара производителя да мисли за алтернативи.
иАко искате да помогнете, избягвайте да купувате стоки в еднократна опаковка. Просто е 🙂
Ще се зарадвам, ако съм помогнал на някого да се замисли по въпроса.
Докато имаме природа, която да пазим.
